Промените от страна на централната и вегетативната нервна система и на ендокринната система оказват влияние върху обмяната на веществата.

Изразходването на голямо количество хранителни вещества е причина за повишаване на процесите на асимилацията, а това предизвиква увеличаване на продуктите на дезасимилацията, най-вече на въглената киселина и азотните съединения. Изискванията към организма на бременната са повишени, защото продуктите на дезасимилацията трябва да бъдат неутрализирани, обезвредени и изхвърлени навън.

Белтъчините са необходими за изграждането на плода, за растежа на матката и на гръдните жлези. Ако обаче в организма на бременната навлязат много белтъчини, има опасност от претоварване на организма с продуктите от разпадането им. Ето защо през втората половина на бременността приемането на белтъчини, особено на месо, трябва да се ограничи.

Обмяна на въглехидратите. Въглехидратите са най-голямата част от веществата, които изгарят в организма. Те се натрупват във вид на гликоген в черния дроб и в мускулите. През време на бременност освен в споменатите места гликоген се отлага в плацентата и плода.

През бременността бъбречния епител става по пропусклив по отношение на въглехидратите. Ето защо дори в началото на бременността при по-обилна въглехидратна храна в урината се откриват следи от захар.

Описаната гликозурия (повишаване нивото на кръвната захар и поява на захар в урината) у бременните жени няма нищо общо с диабета, но винаги когато се установи захар в урината, трябва да се мисли за диабет и да се направи диференциална диагностика. След раждането гликозурията изчезва.

Обмяна на мазнините. През бременността обмяната на мазнините е повишена. В кръвната циркулация на жената има по-голямо количество мазнини. Те се натрупват в клетките на черния дроб, лимфните възли, белите дробове, жълтото тяло, кората на надбъбрека и в гръдните жлези.

Крайните продукти от разпадането на мазнините са въглената киселина и водата, а междинни продукти са оцетната, ацетоцетната и бета-оксимаслената киселина. При непълно окисление на мазнините в урината на бременната се появяват междинните продукти от обмяната на мазнините. В такъв случай се налага да се ограничи количеството на мазнините в храната, а да се увеличи количеството на въглехидратите.

Обмяна на минералните вещества. Най-голямо значение имат солите на калция, натрия, калия, магнезия, желязото и фосфора. Те са необходими за изграждане на скелета и другите елементи на плода. Минералните вещества постъпват в организма на бременната чрез храната.

Калцият се използва главно за изграждане скелета на плода. През време на утробния живот плодът се нуждае от около 30г калций. Ако в храната на бременната няма достатъчно калций, плодът го усвоява от организма на майката. Това може да доведе до кариозно увреждане на зъбите.

Кравето масло, млякото и морковите са храни, съдържащи много калций.

Фосфорът във вид на фосфорна киселина е необходим за построяване на скелета и нервната система.

Натрият  се съдържа равномерно във всички тъкани под формата на натриев хлорид. Последният постъпва с храната. Количеството на натриевия хлорид в крувта е увеличено.

Между задържането на хлоридите в организма и съдържанието на вода има връзка. Ако в тъканите се задържат повече хлориди, те стават причина за задържане на вода и обратно,задържането на повече вода става причина за задържането на хлоридите.

Желязото, органично свързано с белтъчините, образува хемоглобина. Плодът се снабдява с хемоглобин от еритроцитите на майката и го натрупва в значително количество в кръвотворните си органи. Непосредствено след раждането количеството на хемоглобина е 110%. Този запас от желязо е необходим на плода по време на кърменето, понеже в майчиното мляко количеството на желязото не е достатъчно.

Основна обмяна. Бременната жена консумира в края на бременността 35% повече кислород, отколкото при нормални условия. За да се задоволи нуждата от кислород, с напредването на бременността дишането се учестява.

Обмяна на водата. По време на бременността, а особено в края й организмът на жената има повишена способност да задържа вода. Това е особено характерно за тъканите на матката, влагалището, плацентата и самия плод.появата на отоци по някоя част от тялото на бременната е сигнал за внимателно наблюдение, защото това може да бъде начало на тежки заболявания.

Ацидоза. Така наречената тъканна ацидоза у бременните е една от важните причини за задържане на вода. Вследствие задържането на вещества, които трябва да се изхвърлят от организма, нормалната слабо алкална реакция на тъканите се променя в слабо кисела и дори в кисела. Това състояние се нарича ацидоза. Една от причините на ацидозата е непълното изгаряне на мазнините.

Ако веществата, които постъпват в организма на бременната, се разпадат докрай и става само лека задръжка на междинни продукти, тогава има само лека ацидоза и бременността протича нормално.

Ако обаче организмът на бременната няма способност да неутрализира продуктите на междинната обмяна, се стига до силно изразена ацидоза. В резултат се появяват значителни отоци, повишено кръвно налягане, повишено количество албумин в урината и още редица прояви на интоксикация.

Обмяна на витамините. Плодът има голяма нужда от витамини, които получава от майката. Хиповитаминозата на майката се отразява и върху развитието на плода. Най важни за организма на бременната са витамините А, С и D. Набавянето им става чрез храната, която трябва да бъде разнообразна.

Тегло на бременната. След като в края на третия месец спрат по-леките и по-тежки смущения главно в храносмилателната система, бременната започва да наддава на тегло, което особено се увеличава в последните три месеца. От 26-та седмица бременната наддава средно по 400 г седмично или за цялата бременност около 8 – 10 кг. В последните няколко дни преди раждането теглото започва да спада поради загуба на течност от тъканите.

По материали на проф. Ил. Щъркалев и проф. Бр. Папазов

1. 24-08-2008 11:17

mnogo e dobar

Добави коментар

Име:
BBCode:
Коментар:
Защитен код:*